Добиването на слънчева енергия от Космоса става все по-реална възможност

wallpapersden.com_ship-cosmos-solar-panels_wxl

Виждането на Айзък Азимов е нещо повече от научна фантастика


Всвоя разказ “Причина”, публикуван през 1941 г., авторът на научната фантастика Айзък Азимов описва Вселена, в която хората добиват слънчева енергия в Космоса, за да поддържат живота на Земята. Осемдесет години по-късно и в разгара на глобална климатична криза идеята за улавяне на слънчева енергия с гигантски слънчеви панели в Космоса и предаването й обратно на земята чрез микровълни може да стане реалност.

Китай, САЩ, Европа и Япония прилагат все повече инициативи, които да стимулират развитието на сектора. Пекин дори планира да има работеща собствена система до 30-те години на века, твърдят китайски медии и телевизии.

През септември британското правителство ще съобщи, че също иска да изучи потенциала на тази технология. Ще бъдат публикувани резултатите от ново изследване, показващо как космическата слънчева енергия може да помогне на Великобритания да достигне до неутрална икономика през 2050 г. Докладът, изготвен от консултанти на Frazer-Nash с участието на европейски компании като Airbus и Thales Alenia Space, заключава, че използването на слънчева енергия от Космоса е не само технологично възможно, но и твърди, че цената на жизнения цикъл на мегаватчас може да бъде два пъти по-ниска, отколкото при ядрената енергетика, съобщава Financial Times

Изграждането на АЕЦ Hinkley Point C във Великобритания струва 23 млрд. паунда. Използването на сателити на стойност 3.6 млрд. паунда прави предложението много по-привлекателно.

Как стоят нещата в Космоса

От друга страна, ако частният сектор трябва да инвестира, държавите също трябва да преразгледат правната система, регулираща използването на космическото пространство. Космическият договор от 1967 г. е напълно неадекватен за бързо възникващите търговски възможности. Отделни страни сега започват да запълват вакуума със собствените си правила за търговски права и задължения. Това може да е рецепта за хаос, предупреждава Рейчъл О’Грейди, космически експерт и партньор в адвокатската кантора Mayer Brown.

Всъщност подобно начинание може да бъде доста трудно постижимо за всяка държава, която се захване сама с него. Това е чудесна възможност за започване на дълготрайни глобални партньорства, защото опитът и експертизата ще са от огромно значение за развитието на технологията.

Ясно е, че е по-евтино да се изграждат фотоволтаични ферми на Земята. Космическата слънчева енергия обаче, подобно на нейните периодични наземни колеги, може да се доставя денонощно до всяко ниво на планетата. Тя може да предостави базова натовареност в епоха, когато зависимият неопитен избор е ограничен.

До неотдавна беше твърде скъпо да се постави такава инфраструктура в Космоса. Ракетата Falcon на Илън Мъск, както и по-малките сателити обаче промениха ситуацията. Различните приложни науки имат допълнително предимство. Новозеландска агенция вече изпробва wi-fi превключвател на електрическа енергия на няколко километра.

Най-голямото затруднение

Най-големият проблем е размерът на сателита, който в сценария на Frazer-Nash достига безпрецедентната ширина от 1.7 км. Този размер би осигурил ефективно предаване на енергия към Земята.

Джон Манкинс, бивш физик от НАСА, е разработил идеята SPS-Alpha, използвайки системния подход. Сателитът може да се състои от хиляди малки слънчеви енергийни блокове, сглобени от роботи в Космоса, а тази технология също напредва бързо.

Няма съмнение, че ще възникнат въпроси относно уязвимостта на системата, нейното поддържане и приноса й за нарастващите бедствия. Тези и различни точки биха изисквали допълнително проучване. Освен това няма гаранция, че космическата слънчева енергия може да бъде икономически ефективна. Независимо от това, дори цените за развитие да започнат стремглаво да се покачват, всички подобрения в области, подобни на излъчването на енергия и роботиката, могат да се изплатят, дори ако фотоволтаичните спътници не го правят.

През ноември Великобритания е домакин на Конференцията по климатичните промени на ООН в Глазгоу. Темата за сътрудничество ще бъде обсъждана, а корпорации като BP, Shell и EDF очевидно са проявили любопитство.
Да, съществува риск обещаващи технологии като космическата слънчева енергия да не работят. И ако не бъде постигнато международно споразумение за ефективна правна рамка, Космосът може да бъде враждебно място не само за човешкия живот, но и за човешкия просперитет. Но с правилното финансиране и планиране този възобновяем източник на енергия може да работи през целия ни живот.

Източник: Capital.bg

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest