Нетипичното повишение на цените през пролетта е свързано с ограничено производство и скъпи CO2 квоти, което може да окаже пряк ефект върху бизнеса
На 15 април електроенергията на българската борса се продаваше за рекордните от началото на 2021 г. 146.37 лева за мегаватчас. И това не беше прецедент, а резултат от продължаваща вече няколко седмици тенденция на поскъпване на тока за бизнеса.
Въпреки пандемията и локдауните в повечето европейски страни, които в комбинация с настъпващата пролет би следвало да ограничат нуждата от електроенергия и съответно да натиснат цените надолу, при търговията с ток се случва точно обратното. И България като част от общия европейски пазар не е изолирана от това. На практика регистрираната на 15 април борсова цена на тока 146.37 лв./мВтч (74.84 евро) е повече от три пъти по-висока от тази в същия ден на 2020 г. и над два пъти по-висока от тази за 15 април 2019 г. Всичко това е странно и буди тревога както сред потребителите, така и при търговците на ток, тъй като през пролетта стойностите би следвало да са сред най-ниските заради повечето слънчеви дни и изобилието на водни ресурси за ВЕЦ-овете и отпадналата нужда от отопление или охлаждане. Такива са разчетите на фирмите и в момента всички те са грешни. Но най-важното е, че по-скъпият ток създава риск от инфлация, тъй като рано или късно производителите, които вече понесоха доста удари заради коронавируса, ще започнат да калкулират тези разходи в крайните цени на продуктите си.
Въпросът е защо се случва това поскъпване на тока точно сега?
Няма цвят и мирис, но влиза в сметката
Причините за повишените цени на електроенергията винаги са комплексни, но сред основните сега се открояват ясно въглеродните квоти. Стойността им в последните дни се движи рязко нагоре, а на 12 април дори бе регистриран абсолютен исторически рекорд от 44.39 евро за тон CO2. Като цяло от 10 март квотите не са падали под 40 евро за тон, или почти двойно над средните нива за миналата година, а производството на ток от изкопаеми горива (въглища и природен газ) е пряко свързано със закупуването на такива квоти. Поскъпването на вредните емисии е свързано със зеления курс за Европа и амбициозните цели за намаляване на вредното въздействие върху климата. Преминаването към чиста енергия ще трябва да се ускори значително, за да може Европа да постигне целта си за климатичен неутралитет до 2050 г., а това може да стане само ако използването на фосилни горива стане прекомерно скъпо – именно това е ролята на CO2 квотите.
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев именно цената на квотите е сред причините за поскъпването на електроенергията, но той не изключи и вероятността за търговски игри или дори спекула – не само на пазара на ток, но и за въглеродни емисии. По данни на The Economist европейският пазар на въглеродни квоти е най-големият в света, а от ноември цената им се е повишила с 60%. Спекулантите също допринасят за поскъпването, тъй като купуват фючърси за бъдеща доставка с очакване, че цените още ще се повишат, твърдят експерти. Според тях всяко завишаване на целите за ограничаването на вредните емисии може да доведе до нови по-високи цени на квотите. Прогнозите са, че към 2025 за изхвърлен в атмосферата тон CO2 ще трябва да се плаща около 80 евро за тон, което без реформи би било пагубно не само за българската енергетика, но и за индустрията като цяло.
По-малко мощности, по-голям дефицит
За по-високите ценови равнища при електроенергията има и още една причина – ограниченото производство. “Тези дни две атомни централи в Чехия бяха спрени за ремонт, словенски АЕЦ също е в ремонт. Това е една липса в предлагането, която се отразява във всички страни”, коментира пред “Капитал” председателят на асоциация “Свободен енергиен пазар” Соня Кадиева. В момента с ограничено натоварване работи и френски АЕЦ. Това допринася за липсата на достатъчно електроенергия на общия европейски пазар, което пък логично – повишава цените. Европейският пазар зависи и от времето, тъй като голяма част от производството в Германия, Дания, Испания и др. вече идва от вятърни турбини. Тихото и спокойно време може да създаде рязък недостиг и рискове за системата, които в крайна сметка се проявяват в ценови катаклизми. Валидно е и обратното – при силни ветрове често има отрицателни цени на тока.
“Пазарът във Франция например в момента е абсурден. Не помня да има такива ценови нива от 80 евро/мВтч в някои дни, а средната цена да е около 50 евро/мВтч. Опасявам се, че в цяла Европа има организирана политика за по-високи нива на електроенергията”, коментира за “Капитал” Румен Радев от АИКБ. А дали става въпрос за спекула? Възможно е, допуска експертът.
“Да, има планови спирания на мощности в Европа, но това не е нещо необичайно и не би трябвало да се отрази толкова сериозно.Затова мисля, че ценовите равнища на квотите имат най-голяма тежест в момента”, добави Радев. По думите му конкретно за България – държавата трябва да помисли за стимули по отношение на енерго интензивните предприятия, които произвеждат продукти с висока добавена стойност.
“Всички искаме да имаме нови смартфони, но трябва да ги носим в нещо – някой трябва да ушие дрехите, друг – да направи машините, с които те да могат да бъдат ушити”, посочи той.
Още неизвестни
От 1 април в ремонт за 30 дни е излязъл блок 1 на ТЕЦ “Бобов дол”, като останалите два блока – втори и трети, също ще бъдат в ремонт последователно в следващите два месеца. Това не е от критично значение за системата, но от 17 април (събота) в рамките на 40 дни за поправка ще спре и петият блок на АЕЦ “Козлодуй”. А това ще доведе до сериозно свиване на предлаганите на борсата количества и евентуално до нови повишения на цените на тока.
Когато големите енергийни мощности излизат “в почивка”, обикновено биват замествани – в българския случай от въглищни централи, които пък трябва да плащат много за вредните емисии и съответно електроенергията става още по-скъпа.
Конкретно сега има шанс приоритетно да се използват големите ВЕЦ-ове на НЕК вместо ТЕЦ “Марица-изток 2” например, тъй като язовирите са пълни, но е рисково да се използва цялата налична вода, тъй като няма гаранция, че през следващите месеци валежите ще останат в норма и няма да има суша.
Ако обаче скоро няма стабилизиране на цените, несъмнено ще настъпят сериозни проблеми. От една страна, за търговците на ток, които имат сключени договори за продажба при по-ниски цени, а сега трябва да купуват на значително по-високи. От друга – за бизнеса, който ще бъде натоварен допълнително в условията на криза. И от трета – всичко това може да рефлектира и върху новите цени за бита, която ще бъдат определени на 1 юли.
Източник: capital.bg
Автори: от Румяна Гочева, Ивайло Станчев
