Какво се случва с пазара на ток по време на COVID 19

Untitled-4

След дълги години на застой и обещания, през 2020 г. бе направена една от най-важните стъпки в българската енергетика – на свободния пазар на ток бе изваден и най-дребният бизнес, който се снабдява с електричество от мрежата на ниско напрежение: микропредприятия като фризьорски салончета, книжарнички, малки магазинчета, хотелчета, капанчета, училища, обществени сгради и т.н. С това, след излизането на голямата индустрия и средните фирми, бе направена предпоследната стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Следващата е пълното спиране на регулирането на цените на тока, при което и домакинствата ще бъдат принудени да купуват ток на свободния пазар по договаряне с доставчици.

Новата либерализация в условията на коронакриза

Либерализацията по време на CIVID-19 не е мечта за нито един пазар, поради несигурността на икономиката, но е факт, че се случи.

Предимството беше, че стартът бе даден в началото на лятото, когато коронавирусът не бе с мащабите, които се наблюдават в края на годината. Според предварителните разчети, при приемането на промените в Закона за енергетиката от лятото на тази година около 300 хил. фирми, общински и държавни структура трябва да излязат на свободния пазар, или казано иначе – да си купуват ток от борсата. Разчетите сочеха, че става въпрос за потребление от порядъка на 4 500 000 МВтч. С това регулираният пазар се очаква да се свие до 10 000 000 – 10 500 000 МВтч електрическа енергия и на него да присъстват само битовите потребители.

Процесът на излизането на пазара на малките компании стартира на 1 октомври, а към края на месеца предварителните данни от компаниите отчетоха напредък на този процес и заявки на над 10 процента от малките компании.

Изпълнителния директор на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов в края на ноември изрази предположение, “че излизането на малките небитовите потребители, присъединени на ниво ниско напрежение, има ефект върху пазара”. Според него, обаче, “все още е рано да се оцени неговото количествено измерение”.

“През октомври на пазар “Ден напред” са търгувани общо 1 437 850 MWh, което спрямо обемите за септември представлява ръст от 3,5 на сто. На пазарен сегменти “В рамките на деня” беше отчетено месечно нарастване на търгуваните количества през октомври с 31,2 на сто до 98 953 MWh. На пазарен сегмент “Двустранни договори” изтъргуваните през октомври количества не надхвърлят 100 000 MWh”, каза Константинов.

Излизането на микропредприятията на свободния пазар на ток ще продължи до юни 2021 г. Това е датата, заложена като край на процеса, в който малките компании или т.нар. небитови потребители трябва да си изберат доставчик на електроенергия.

До края на настоящия месец декември 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да представи платформа за сравняване на цените на електрическата енергия. По нея малките компании да могат да се ориентират при избора и смяната на доставчик.

По своята същност либерализацията на електроенергийния пазар е процес, който е обвързан и с освобождаването на енергийни мощности за целите на борсовата търговия. Тази стъпка касае ликвидността на БНЕБ. В тази връзка например, излизането на небитовите потребители през лятото бе съпроводено с ангажимента за предоставяне за търговия на борсата на произведената електроенергия от ВЕИ-мощности и по високоефективен комбиниран начин от 1 МВт до 4 Мвт. Това е с цел осъществяване на ликвидност на електроенергийната борса.

В резултат на пандемията, обаче, се наложи затварянето на редица обекти, включително на общински и държавни – детски градини, училища, спортни съоръжение. Туристическият сектор е в криза, курортите не работят, ако не се броят малките изключения. Преминаването на голяма част от компаниите на работа от дома е на път да се превърне в устойчива тенденция.

Проблем се превръщат офис центровете. Това при всички случаи ще се отрази на предварителните разчети за търговия на електрическа енергия на свободния пазар. Фактически заради COVID-19 е много трудно да бъдат прогнозирани резултатите от настоящия етап от процеса на либерализация. Относително точни прогнози ще има към месец юни – началото на юли, когато предстои новият регулаторен период.

Подготовката за излизането на битовите потребители

Коронавирусът няма да спре процеса на либерализация. Въпросът е колко време ще отнеме. Ако съдим по изказвания на министъра на енергетиката Теменужка Петкова – става въпрос за време от 3 до 5 години. Според енергийни експерти, България трябва да е осъществила пълната либерализация до 2025 година. Така че следващият етап на отварянето на пазара вече чука на вратата. В този смисъл през ноември бяха приети и поредните промени в Закона за енергетиката.

Засега те са само подготвителни, като предвиждат на пазара да излязат производителите на електроенергия от когенерации и от ВЕИ от 500 кВт до 1 МВт. Както вече бе споменато, това се прави с цел осигуряване от една страна на ликвидност на борсата и от друга – на прозрачност на енергийния пазар. Това е от значение и за осъществяване на регионалната свързаност на българския електроенергиен пазар със съседните, или т.нар. пазарно обединение.

Те предвиждат премахване на сделките за студен резерв, тоест на производствени мощности, които да се поддържат в готовност, без да работят, с цел да бъдат активирани в извънредна ситуация. Те се заменят с механизъм за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги. Това, според обясненията на експертите, ще бъде преходен етап преди въвеждането на механизма за капацитет.

Така че, ако се съди по предприетите стъпки в промяната на законодателството, либерализацията или излизането на битовите потребителите на свободния пазар ще става поетапно.

Вероятно следващият етап ще е свързан с изваждане на пазара на битови потребители с по-голяма консумация на електроенергия. Засега е рано да се каже дали стартът ще е от лятото на следващата година, както и да се прогнозира какъв ще е обхватът.

Страната ни в момента не е готова да изведе наведнъж на свободния пазар всички битови потребители. За да се случи това, трябва да бъдат осъществени почти паралелно няколко процедури – въвеждане на механизми за капацитет, от една страна, и от друга – изготвяне на визия за защита на енергийно уязвимите потребители.

Въвеждането на механизма за капацитет би трябвало да доведе до освобождаване на нови мощности за търговия на електроенергийната борса. Това може да стане, като се предоговорят условията с двете американски ТЕЦ в комплекса Марица-Изток, които сега продават цялата си произведена енергия на държавния обществен доставчик НЕК, а тя от своя страна я продава на трите ЕРП-та – ЕВН, Енерго-Про и ЧЕЗ, които снабдяват с електроенергия домакинствата. Затова този процес е свързан и с отпадането на ролята на НЕК като обществен доставчик.

В момента има проект за законодателни промени за подобна стъпка, но, според експертите, законопроектът има сериозни недостатъци – от една страна не касае поетапност на либерализацията, от друга не отчита по равнопоставен начин обществените интереси. Освен това, не е редно да се осъществи, без да има ясно разписани правила за енергийно уязвимите потребители. Рамката за това бе разработена от КЕВР и Министерството на енергетиката още през 2019 г., но тези правила трябва да бъдат ясен ангажимент на социалното министерство относно енергийните помощи. Изискването е на Европейската комисия.

Обединение на пазарите

Всичко това, разбира се, е от значение за осъществяване на обединението на българския електроенергиен пазар със съседните. Ползата от обединението, или казано иначе регионалната свързаност, е съществена и тя води до намаляване на флуктуацията на цените и до повишаване на ликвидността по отношение на търгуваните количества.

Регионалната свързаност засяга в частност и цената на електроенергията на съседните борси.

Европейската комисия залага разликата в цената на електроенергията в борсите на две съседни страни, две съседни пазарни зони, да бъде не повече от 2 евро на МВтч търгувана електроенергия. Това означава, че тогава и на българската електроенергийна борса ще има европейски цени.

Присъединяването на България към пан-европейското пазарно обединение “В рамките на деня” (SIDC – Single Intraday Coupling) стана факт на 19 ноември 2019 г. Успешният старт на трансграничната търговия “В рамките на деня” беше отчетен още през първия месец, когато бе отчетен значителен ръст на ликвидността. Само за този период търгуваните количества тогава достигнаха малко над 54 000 МWh, което е увеличение със 177% спрямо месец по-рано. Данните към днешна дата говорят за почти десетократно увеличение.

През тази година предстои да се осъществи обединението “Пазар Ден напред”. Не толкова пандемията, колкото технически затруднения забавиха този процес с 8 месеца. Това обединение, според изпълнителния директора на БНЕБ Константин Константинов, се очаква да окаже най-голям ефект върху пазара в България.

В частност това е проект за присъединяването на регионално (4ММС) обединение, в което влизат Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, с Мултирегионалното обединение (MRC) в Европа, чрез въвеждане на имплицитно разпределение на капацитета за пренос на шест граници (Полша-Германия, Полша-Чехия, Полша-Словакия, Чехия-Германия, Чехия- Австрия, Унгария-Австрия). Проектът ще стартира през май и ще продължи до август. По този начин ще се формира по-прозрачен, конкурентен и ликвиден енергиен пазар. Търговските участници и съответно техните клиенти ще имат възможност за достъп до енергия на по-конкурентни цени.

Преди това предстои да се осъществи пазарното обединение в сегмента “Ден напред” на българо-гръцката граница. То е планирано за април 2021 г. До края на следващата 2021 г. е планирано да се осъществи обединение и в сегмента “Пазар в рамките на деня”.

В този смисъл осъществяването на регионалната свързаност е от ключово значение за българската енергетика и е важна част от либерализацията на електроенергийния пазар.

Дотук страната ни по някакъв начин се справя с всички изброени проекти, инициативи и намерения. За да продължи напред, обаче, се нуждае от нова Енергийна стратегия. През тази година в Народното събрание бе внесен проект, но сякаш “писан на коляно”. Затова бе върнат за доработка. От това дали ще има нова енергийна стратегия зависи и как, и по какъв път ще продължи и процесът на либерализация на електроенергийния пазар, тъй като трябва да се регламентират правомощията на регулатора в съответствие с новите европейски изисквания. Като цяло се очаква енергийната стратегия да очертае бъдещето на енергийния сектор до 2050 г. Само въз основа на ясно посочени ангажименти на национално ниво ще може да се говори и за излизането на свободния енергиен пазар на битовите потребители. Инициативите за предшестващи стъпки в тази част, каквито вече са направени, може да доведат до неразбории.

Източник: https://business.dir.bg/

Какво се случва с пазара на ток по време на COVID 19
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest