Ще стане ли криптото “зелено”?

(Изображение: DA-KUK/ISTOCK BY GETTY IMAGES)

Добивът на криптовалути консумира повече електроенергия годишно, отколкото Финландия или Белгия

Може ли криптото някога да бъде “зелено”? Доскоро това беше въпрос, който вълнуваше най-вече идеалистите. Криптодецата, които се втурнаха към биткойна преди десетилетие, бяха толкова фокусирани върху разпалването на финансов бунт срещу върхушката, че обикновено не се тревожеха твърде много за въглеродните емисии, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Mасовите инвеститори, които днес се тревожат за екологични, социални и управленски (ESG) проблеми, някога избягваха дигиталните активи поради други видове мръсотия; както показва доклад от Chainalysis, измамите и киберкражбите продължават да тормозят екосистемата.

Вече не. С настъпването на 2022 г. дори тромави мениджъри на активи като Fidelity започват да използват криптовалути за създаване на борсово търгувани фондове. И както Goldman Sachs наскоро посочи в аналитична бележка, масовите инвеститори все повече включват криптото в своите портфейли като защита от инфлацията, наред със златото.

Всъщност Зак Пандъл от Goldman смята, че биткойн вече представлява 20% от инвестиционната сфера за „съхранение на стойност“ (предимно включваща биткойн и злато). Той прогнозира, че ако това съотношение се повиши до 50%, цената на биткойна ще се удвои от сегашното си ниво до 100 хил. долара. Обаче, както Пандъл също отбелязва, има една „важна пречка“: физическото замърсяване. По-конкретно, процесът на „копаене“ на биткойни и др валути (т.е. създаване на консенсус относно споделен компютърен регистър за създаване на цифров актив) изисква зашеметяващи количества електроенергия. Всъщност, добивът на биткойни консумира повече електроенергия годишно, отколкото Финландия или Белгия, според Cambridge Bitcoin Electricity Consumption Index. Косово току-що го забрани поради тази причина. 

По-лошото е, че по-голямата част от добива исторически се е извършвал в Китай, който е силно зависим от въглищата. Оттук и този сложен въпрос за масовите инвеститори, които се тревожат за инфлацията през 2022 г.: можете ли да се занимавате с криптовалути, без да си „изцапате ръцете”?

Краткият отговор е „да, но не е лесно“. Първо, добрата новина: през 2021 г. това някога анархично кътче във финансите започна да се организира, за да стане по-зелено. На преден план, коалиция от над 200 криптосубекти наскоро обедини усилията си с института Rocky Mountain, базирано в Колорадо екологично лоби, за да създаде Климатично криптоспоразумение (CCA).

(изображение: streetfins.com)

Подписалите споразумението очевидно са се съгласили да намалят въглеродните емисии от използването на електроенергия до нетна нула до 2030 г., отчасти чрез въглеродно компенсиране, но също и чрез пренасочване на цялата блокчейн технология към възобновяеми енергийни източници до 2025 г. и използване на инструменти за енергийно проследяване като така наречените зелени хаштагове.

Миналия месец CCA направи стъпка, която би била невъобразима преди пет години. Споразумението създаде сериозен шаблон от 32 страници за това как да се провеждат достоверни екологични криптоодити, които биха могли да успокоят традиционните пенсионни фондове. Да, наистина: зелените костюми пристигнаха.

Междувременно, на благочестивите обещания на CCA придават сила две други тенденции в индустрията. Първо, решението на Пекин да ограничи криптоиндустрията миналата година принуди много „копачи” да се преместят от Китай. Това прави криптовалутите по-малко зависими от електричество, захранвано с въглища, тъй като много от новите „добивни” операции прегръщат възобновяемите енергийни източници.

Второ, играчите в индустрията се обръщат към по-енергийно ефективни технологии по причини, които надхвърлят това „просто да бъдеш зелен“. Ключовият проблем е, че така нареченият процес на „доказателство за работата“ (PoW), използван за създаване на консенсус в биткойн регистрите, е твърде тромав за извършване на мащабни транзакции. Поради това много от по-новите дигитални активи – като кардано или солана – са приели различен процес, създаден през 2012 г., известен като „доказателство за залога“ (PoS).
Пуристите твърдят, че PoS може да е по-малко сигурен от PoW. Но също така е много по-малко енергоемък. А някои дигитални активи, като чиа, намалиха потреблението на енергия още повече, като приеха алгоритъм за „доказателство за пространство и време“. Взети заедно, тези ходове биха могли допълнително да намалят въглеродния отпечатък на сектора, особено след като Джо Лубин, лидер в етериума (втория по големина цифров актив), казва, че той ще премине от PoW към PoS през следващите месеци.
Но, както изтъкват от Goldman, пречките остават. Един голям проблем е, че биткойнът остава свързан с PoW консенсуса, а той представлява около половината от криптовалутната вселена в размер на 2 трилиона долара. Наистина, Sustainability Fund Monitor посочва, използвайки данни от 2017 г., че биткойн сега представлява по-голямата част от криптопотреблението на електроенергия (11 пъти повече от етериума, например).

Втори проблем е, че индустрията е толкова тъмна, че тепърва ще видим колко прозрачност може наистина да създаде CCA, особено сред неподписалите страни. Или, както отбелязва Sustainable Funds Monitor: „В крайна сметка липсата на прозрачност и данни прави изключително трудно да се посочи, че една валута е „по-зелена“ от другите“. И накрая, кошничните продукти, създадени от финансови институции, биха могли да влошат значително ESG предизвикателството чрез смесване на активи.
Разбира се, циник (или криптоентусиаст) може да се присмее, че този проблем не се различава от този на другите класове активи; златото, да речем, също има мръсен въглероден отпечатък. Тази гледна точка е основателна. Но може би основното послание за инвеститорите е следното: да, може да има смисъл да включим криптото като инфлационен хедж, но не, то не предлага безплатен обяд. „Дигиталното злато” може да стане масово, но все още не е чисто.

източник: investor.bg
Петър Нейков & Десислава Попова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest