Моделът с дневна и нощна тарифа за електроенергия е въведен през 80-те години, когато основната цел е била част от потреблението да се измести към нощните часове. По този начин базовите мощности в електроенергийната система са били използвани по-пълноценно.
Днес обаче структурата на производството, навиците на потребителите и пазарните цени са значително различни. Все по-голям дял заемат възобновяемите енергийни източници, а цената на електроенергията се променя осезаемо в рамките на деня. Това поставя въпроса дали действащата схема с дневна и нощна тарифа продължава да отговаря на реалностите в сектора.
От 1 юли 2025 г. крайните снабдители купуват електроенергия от свободния пазар и я продават на битовите потребители по регулирани от КЕВР цени. На практика това води до разминаване между реалната пазарна стойност на електроенергията в различните часове и цената, която заплащат домакинствата. В определени периоди от деня това несъответствие създава допълнителни разходи, дисбаланси и натоварване върху системата.
Потребителите плащат повече точно когато пазарният ток е по-евтин
За периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. цената за доставка на електроенергия за битови клиенти без ДДС е определена на:
- 89,55 €/MWh за дневна тарифа;
- 38,58 €/MWh за нощна тарифа.
Проблемът е, че почасовите борсови цени не следват тази логика. През част от обедните часове електроенергията на свободния пазар може да бъде значително по-евтина, но битовите потребители продължават да плащат по-високата дневна тарифа. Обратно, когато пазарните цени се покачват вечер, настоящата тарифна структура не отразява достатъчно ясно този ценови пик.
Така потребителите заплащат по-висока дневна цена именно в част от денонощието, когато електроенергията на свободния пазар е най-евтина, поради наличието на повече слънчева енергия. В същото време при вечерните пикове сегашният модел не създава достатъчно точен ценови сигнал, който да насърчава ограничаване или пренасочване на потреблението.
Фиг. 1А и 1Б. Средни почасови цени на електроенергията на свободния пазар през 2025 г. в сравнение с цените за битови потребители по действащата тарифна структура – при зимен и летен график. Източник: „Климатека“ – https://www.climateka.bg/dnevna-noshtna-tarifa/
Данните показват ясно разминаване между регулираните тарифни зони и реалната динамика на пазара. Именно това несъответствие е сред основните аргументи за актуализиране на сегашния модел.
Каква промяна се предлага?
Една от възможностите е настоящите две тарифи да бъдат заменени с по-гъвкав модел, който да следва по-точно ежедневния профил на потребление и производство. Разглежда се вариант с три ценови периода:
- Сутрешна пикова тарифа – от 6:00 до 10:00 ч.
- Вечерна пикова тарифа – от 16:00 до 22:00 ч.
- Извънпикова тарифа – за всички останали часове.
При преминаване към лятно часово време периодите се изместват съответно на:
- 7:00 – 11:00 ч.
- 17:00 – 23:00 ч.
Подобен модел би позволил цените да отразяват по-добре моментите, в които електроенергията реално е по-евтина или по-скъпа за системата.
По-високата цена в часовете на пик би дала сигнал за по-внимателно потребление, а по-ниските стойности в извънпиковите периоди биха насърчили пренасочване на част от разхода към по-изгодни часове.
Фиг. 2А и 2Б. Предложени три тарифни ценови равнища, съпоставени със средночасовите цени на свободния пазар за същите периоди – зимен и летен график. Източник: „Климатека“ – https://www.climateka.bg/dnevna-noshtna-tarifa/
Така тарифната структура би се доближила в по-голяма степен до реалните пазарни условия и би дала по-ясен стимул за потребление в по-евтините часове.
Какви биха били ефектите за потребителите?
Предложената промяна не предполага непременно намаляване на потреблението, а по-умно разпределение на част от него в часовете, в които електроенергията е по-евтина. Анализът на Борислав Колев от „Климатека“ сочи, че при запазване на общото количество използвана електроенергия, но с частично пренасочване към по-изгодни периоди, могат да бъдат постигнати:
- над 3% по-ниски средни сметки за потребителите;
- около 10 млн. евро годишни спестявания за крайните снабдители.
Тази промяна би била особено полезна за домакинства, които могат да планират част от разхода си по-гъвкаво. Например бойлерът може да работи в обедните часове, когато електроенергията е по-евтина, а отоплителни системи и зареждане на електромобили могат да се насочат към периодите с по-ниско натоварване и по-добри ценови условия.
От подобна схема биха могли да спечелят и групи като хора, работещи от дома, пенсионери, безработни и малки бизнеси на битов ток, които имат възможност да използват повече електроенергия през деня.
Полза и за електроенергийната система
Промяната в тарифната структура би имала значение не само за сметките на домакинствата, но и за работата на електроенергийната система като цяло. Ако част от потреблението се измести към обедните часове, ще може да се използва по-пълноценно слънчевата енергия, която именно тогава е в най-голямо количество. Това би намалило и случаите, при които производството от възобновяеми източници трябва да бъде ограничавано при ниски или дори отрицателни цени. По-ниското натоварване във вечерните пикови часове може да намали необходимостта от включване на по-скъпи мощности и да облекчи процеса по балансиране на системата. В дългосрочен план това означава по-ефективна електроенергийна мрежа и по-добро съответствие между потребление, производство и реална цена на електроенергията.
Има ли технически пречки?
Съществена техническа пречка няма. Съвременните електромери, които електроразпределителните дружества инсталират, са статични, разполагат с няколко тарифни регистъра и позволяват дистанционно препрограмиране. Това означава, че промяната не изисква масова подмяна на устройства или значителни нови капиталови разходи. Необходимата стъпка е по-скоро административна. КЕВР следва да актуализира подзаконовите нормативни актове, които уреждат измерването и ценообразуването на електроенергията. Член 18а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия вече допуска подобни изменения на база часови, сезонни и други критерии.
Аргументите срещу промяната
Един от основните аргументи против е, че вечерният ток може да поскъпне. Според разглеждания модел обаче по-високата цена в пиковите часове би била компенсирана от по-продължителните интервали с по-евтина електроенергия.
Изводът е, че дори потребители, които не променят съществено навиците си, биха могли да отчетат по-ниски крайни сметки.
Друг възможен аргумент е, че подобна реформа би натоварила държавната енергетика. Всъщност обаче, по-доброто разпределение на потреблението може да намали напрежението върху системата в критичните вечерни часове и да подпомогне по-ефективното използване на наличните мощности.
Преминаването към нов график на тарифите не е лишено от трудности. То изисква технологична готовност на мрежовите оператори, промяна в нормативната уредба и мащабна информационна кампания. Потребителите трябва да разберат, че сигурността на доставките и ценовата предвидимост вече зависят от способността ни да бъдем гъвкави участници на пазара.
За Smart Energy Trade развитието на дискусията за дневната и нощната тарифа е сигнал за настъпването на ера на по-умно управление на ресурсите. Независимо от финалните решения на регулатора, бъдещето принадлежи на решенията, които съчетават технологичен напредък с реални икономически ползи за всеки дом и предприятие.
Често задавани въпроси (FAQ)
1. Каква е разликата между дневната и нощната тарифа на тока?
Дневната тарифа се прилага през часовете с по-високо потребление през деня, а нощната тарифа – в определени нощни часове, когато цената е по-ниска.
2. Защо се обсъжда промяна на дневната и нощната тарифа?
Причината е, че сегашният модел не отразява достатъчно точно реалните пазарни цени на електроенергията през различните часове на деня.
3. Какъв нов модел за ценообразуване се предлага?
Обсъжда се въвеждане на три ценови периода: сутрешна пикова тарифа, вечерна пикова тарифа и извънпикова тарифа за останалите часове.
4. Какви са предложените часови диапазони?
При зимен график се разглеждат периоди от 6:00 до 10:00 ч. и от 16:00 до 22:00 ч. При лятно часово време те се изместват съответно на 7:00 – 11:00 ч. и 17:00 – 23:00 ч.
5. Ще намалеят ли сметките за ток при подобна промяна?
Средните разходи за потребителите могат да бъдат с над 3% по-ниски, ако част от потреблението се пренасочи към по-изгодни часови периоди.
6. Какви спестявания са възможни за крайните снабдители?
Изчисленията сочат потенциални годишни спестявания от около 10 млн. евро.
7. Кои домакинства и бизнеси биха спечелили най-много?
Най-голяма полза биха имали потребители, които могат да планират кога използват повече електроенергия, например за бойлери, отопление, електромобили и домакински уреди, както и малки бизнеси, които използват битов ток.
8. Има ли нужда от смяна на електромерите?
Масова подмяна не е необходима, тъй като съвременните електромери могат да работят с повече тарифни регистри и да бъдат препрограмирани дистанционно.
9. Как промяната би помогнала на електроенергийната система?
По-гъвкавата тарифна структура може да насърчи потребление в часовете с повече евтина слънчева енергия и да намали натоварването във вечерните пикови периоди.
10. Каква е основната идея зад предложението?
Основната цел е цените за битовите потребители да се доближат повече до реалната динамика на пазара и да насърчават по-ефективно потребление на електроенергия.
Материалът е преработен въз основа на информация, адаптирана от статия в Trud.bg.
