2024 година се оказа година на контрасти за енергийния сектор в България – по-малко производство на електроенергия, но по-голяма търговска активност; ръст на възобновяемите мощности, но спад при традиционните източници; раздвижване на газовия пазар и разширяване на инфраструктурата.
Според последния годишен доклад на КЕВР, изготвен за Европейската комисия, общото производство на електроенергия е било малко над 30 милиона MWh – с близо 7% по-малко от предходната година. Причините са комплексни: по-ниско производство от лигнитните ТЕЦ (минус 22,8%), спад при ядрената енергия (минус 2,5%) и ВЕЦ-овете (минус 3%). На този фон обаче фотоволтаичните централи бележат истински бум – инсталираната им мощност достига 1,7 GW, а делът им в общото производство е скочил с впечатляващите 57%.
Въпреки общия спад в производството, търговията на електроенергия е оживена. На Българската независима енергийна борса за година са изтъргувани над 39 TWh – с 8% повече от 2023 г. Пазарът „В рамките на деня“ се развива най-динамично, отчитайки близо 46% ръст. Това показва по-гъвкаво поведение на участниците и по-добро приспособяване към колебанията в търсенето и предлагането. На дребно картината също е показателна – броят на битовите клиенти на електроенергия достига почти 4,8 милиона, а потреблението им е нараснало с над 15%.
Газовият сектор също преживя активна година. Газопреносната мрежа се е разширила с още 41 километра, достигайки 3 484 км. През нея са преминали над 202 милиона MWh природен газ, като част от доставките идват от местен добив, но по-голямата част – от внос, включително азербайджански и втечнен газ. Междусистемната връзка с Гърция (IGB) е използвана активно в двете посоки, осигурявайки допълнителна гъвкавост на пазара.
В подземното газово хранилище „Чирен“ към края на годината има над 2,5 милиона MWh запаси – стратегически буфер за пиковите зимни месеци. На „Газов Хъб Балкан“ са осъществени близо 30 хиляди сделки, с търгуван обем над 42 милиона MWh.
Газоразпределителните дружества обслужват вече над 162 хиляди клиенти, а потреблението бележи ръст от 3,2% – показател, че газът остава важен енергиен източник, особено за индустрията и отоплението.
2024 г. затвърждава две тенденции – ускорената интеграция на възобновяеми източници в електроенергетиката и разширяването на газовата инфраструктура. В същото време динамиката на търговията, както на електроенергия, така и на природен газ, показва, че българските пазари стават все по-отворени, конкурентни и зависими от регионалната свързаност.
Пълният Годишен доклад на КЕВР до ЕК е публикуван на интернет страницата на регулатора https://www.dker.bg/.
